Алое Вера

Независим дистрибутор на FLP - Алое Вера / Aloe Vera

Начало Статии АЛОЕ ВЕРА

АЛОЕ ВЕРА

АЛОЕ ВЕРА
АЛОЕ ВЕРА
АЛОЕ ВЕРА
АЛОЕ ВЕРА

Помага ни от 5000 години

Лековитите свойства на растението са известни на човечеството от дълбока древност. Най-старият писмен паметник, в който се споменава терапевтичната употреба на алоето са глинени плочки от Акадското царство (2300 г. пр.н.е.). Древноегипетски текст, открит в известния папирус на Еберс от ХV в. преди Христа, препоръчва билката като лечебно средство. Жените на тази стара цивилизация го уважават като източник на красота и младост – дори известните със стремежа си към физическо съвършенство египетски царици Нефертити и Клеопатра използват вътрешността от листата му като козметично средство.

Алоето се споменава и в библейското Евангелие от Йоан, а в древна Гърция е почитано като източник на красота, търпеливост, щастие и здраве. Препоръчвано е от бащата на медицината Хипократ като лековита билка, а легенда разказва как Александър Велики е ранен от вражеска стрела при обсадата на Газа и раната му се възпалява и не зараства. Личният му наставник Аристотел му изпраща масло, приготвено от алое от остров Сокотра в Индийския океан и раната заздравява. Разположен между Африка и Арабския полуостров, Сокотра е известен с обширните си плантации алое още от V в пр.н.е. В древността обитателите на острова изнасят алое до Индия, Малайзия, Тибет и Китай. Смята се, че по-късно Александър Македонски превзема същия този остров подтикнат от учителя си Аристотел, именно заради растението, което било необходимо за лечение на ранените му воини.

За източните цивилизации алое вера е символ на мъдрост и безсмъртие. Финикийците сушат гела от вътрешността на листата на прах и го изнасят на запад. В Япония популярността му е огромна. В миналото  самураите натривали телата си с гел от алое, за да станат безсмъртни. Китайците също дълбоко почитат растението и го използват за лечение на изгаряния и кожни проблеми. Великият лекар и билколечител Ли Шичжен го включва в справочника си с лечебни растения и го нарича „хармоничен лек“. Кумари е санскритското име на алоето и то е основна билка в древната индийска наука за здравето аюрведа, която го прилага както външно, така и вътрешно и го характеризира като „приятел на жената“.

Римляните откриват свойствата му по време на пуническите войни в северна Африка, когато забелязват, че картагенските пленници използват сок от алое, за да лекуват раните си. Диоскурид – гръцки лекар и прочут древен фармаколог, служил дълги години в римската армия, описва многобройните лечебни свойства на билката в своя труд De Materia Medica. Сред тях са способност да спира кървенето на рани и да ускорява зарастването им, да лекува циреи и ожулвания.

По-късно маврите пренасят алоето в Испания и сокът му спасява много испански мореплаватели от болести и недохранване на кораба на Колумб „Санта Мария“. Самият  откривател на Америка го нарича „лекар в саксия“ и по негов пример останалите испански кораби също започват да взимат от растението на борда си.

За свойствата на алое вера да лекува изгаряния пише известният ренесансов лекар Парацелз, а главният лекар на наполеоновата армия Доминик Лари се възхищава от способността му да лекува тежки наранявания. Каръл Милър Кент в книгата си „Алое вера“ пише, че в аптечката на космическия кораб Аполо 11, чийто екипаж каца на Луната през 1969 г., е присъствал и мехлем от алое.

В много древни цивилизации АЛОЕ ВЕРА е почитано като божество. В Египет сокът му дарява красота, здраве и безсмъртие. Участва в обредите по балсамиране и придружава фараоните по пътя им към отвъдното. Владетелите на древен Китай наричат тръните му „свещени нокти на безсмъртието“. То е едно от шестнайсетте свещени растения за американските индиански племена. В Африка номадите го наричат „пустинна лилия“, в Северна Америка и до днес е известно като „тихият лечител“, а в Русия като „еликсир на дълголетието“. То е може би една от най-старите лечебни билки на света, превърнала се в легенда.


Тихият лечител

Алоето предлага богат коктейл от хранителни вещества, чието комбинирано действие и баланс имат помощен съвместен ефект, отколкото може да се очаква от механичен сбор на отделните съставки. Това се дължи на факта, че те взаимно подпомагат действието си – ефект, известен като синергизъм. Алое вера има и адаптогенни свойства, т.е. то е вещество, подсилващо общата устойчивост на организма към вредни влияния като инфекции и стрес.

В гела са открити над 75 съставки, сред които много витамини, като най-важни са С, Е и бета каротин; минералите магнезий, манган, цинк, мед, хром, калций, натрий, калий и желязо; 20 аминокиселини, от които седем незаменими; дълговерижни полизахариди, които укрепват имунната система; ензими, разграждащи храната и допринасящи за добро храносмилане; растителни стероли с мощни противовъзпалителни свойства; лигнин, благодарение на който алоето прониква дълбоко в кожата; сапонини с антимикробно действие; антрахиноните алоин и емодин с обезболяващо, антибактериално и антивирусно действие, салицилова киселина.

Благодарение на всички тези синергично действащи съставки, алоето допринася за естествена защита на епителните тъкани от вредни въздействия, а когато са наранени – подпомага заздравяването им. Най- голямата епителна тъкан е нашата кожа и нанесено външно, то я успокоява, овлажнява и възстановява.

По света в много домове се отглежда алое вера в саксия за първа помощ при изгаряния, порязвания, ожулвания и кожни раздразнения. При необходимост се отчупва листо и гелът от вътрешността му се нанася директно върху засегнатото място. Ако нямате растение у дома си или пък искате полезните му свойства  да бъдат винаги и навсякъде с вас, вземете туба АЛОЕ ВЕРА ГЕЛ (код: 061) от Форевър Ливинг Продъктс! Гъстият, прозрачен гел е по същността си идентичен с този в листата на алоето. Той е 100% стабилизиран, бързо попива в кожата, успокоява я и намалява образуването на белези.

Научни изследвания от 30-те години до днес многократно свидетелстват, че редовно нанасяне на алое вера не само ускорява заздравяването, но и облекчава паренето и болката при кожни изгаряния. Хиляди хора по света използват нашия АЛОЕ ВЕРА ГЕЛ, за да успокояват всякакви видове изгаряния – от леки слънчеви, до по-сериозни – от пламък или горещи течности.

Пред прага на летния сезон какво повече ви е нужно да носите в чанта си за охлаждане и облекчение вечер след дълги часове на забавления под слънчевите лъчи? Прозрачният гел бързо попива в кожата и приятно я охлажда. Освен изгаряния, той помага при сърбежи и болки от отток и възпаление. Противобактериалните му качества съдействат в борбата против инфекции, а нежният състав овлажнява и успокоява чувствителните наранени тъкани.

АЛОЕ ВЕРА ГЕЛЪТ на ФЛП не съдържа мазни вещества и не дразни, поради което е идеален при акне и други подобни кожни раздразнения. Физиотерапевти го използват за подготвяне на желаното място преди ултразвуково лечение и за успокояване след електролиза. Фризьори го нанасят преди къдрене и боядисване, за да предпазят кожата на главата. Продуктът е подходящ и за хора предразположени към екзема и псориазис.

От шкафчето в банята до комплекта за първа помощ и от кухнята до къмпинга, алое вера гелът е идеален спътник за кожата, винаги когато и` е нужна малко допълнителна грижа.

 

Алое вера гелът е един от любимите ми продукти. Привързах се към него още докато правех научните си изследвания в Оксфорд. Оттогава го препоръчвам горещо за третиране на всякакви видове рани и най-вече декубитални. При тях той не само стимулира заздравяване, но и противомикробното му действие убива повечето патогенни бактерии по кожата. Накратко казано: невероятно полезен продукт.“

Д-р Питър Атертън, бакалавър по медицина, гинеколог, признат член на Кралския колеж на общопрактикуващите лекари, Великобритания

Алое вера гелът е незаменим във всяка аптечка – както за хора, така и за животни. Той ускорява заздравяването, намалява възпалението и облекчава сърбежа – много често срещан проблем при животните. Подходящ е и за почистване на рани и отстраняване на мъртви кожни клетки.“

Д-р Дейвид Ърч, ветеринарен лекар, Великобритания

 

 

Информационен бюлетин на ФЛП – България, брой 124, май 2012 г.